Friday

Буря


Така изведнъж насред пролетния следобед, като се стъмни небето, сви вятър и се изви буря...Така ми напомни силно на някого, когото познавам добре от срещите ни в огледалото...Прилича на мен като че ли. Или аз на нея? На бурята.
По това, че става изведнъж, от нищото, носи мирис на прах, който сладнее в ноздрите ти, но нямаш представа колко тежки капки ще зарони небето над нас. 
Ала тази буря отминава бързо и после...после грее дъга.

Но трябва първо да поплача.


4 comments:

J said...

Ееее...по добре не можеш!
Това преплитане, огледалото, описанието...усеща се мириса на прах почти.
Ще чакам дъгата :)

Anonymous said...

Трябва да поплачеш ли? ако имаш проблеми с плаченето казвай, ще помогна. Избери си : чехла или камшик?:)

Sunshine said...

Хареса ми Софийската пролетна следобедна буря. :)

Omnia said...

Финала е изключителен!