Sunday

Граници

 
Ароматът на теб, който толкова силно обичам...е всъщност ароматът на мен върху твоята кожа.
То е като твърдението, че те обичам, а всъщност - аз обичам начина, по който се чувствам, когато съм с теб. Обичам това, което съм аз, когато ме обичаш.

Къде свършвам аз и къде започваш ти в душата ми...

Границите са твърде субективно понятие. 

6 comments:

Светла said...

Невероятно казано, все едно чух мислите си :)

сетих се за това мое:
"Границата твърда почва под краката ли е? "

Nadinka said...

Много красиво, Светле! Ех тоя провокатор Влад ;))

Zvetanka Shahanska said...

Красиво!Поздрави:)

Чакърова said...

Понякога се чудя дали сърцето въобще поставя граници. А дори и да ги има, имам чувството, че наистина се размиват до крайност...
Поздравления за текста, открих се в него. :)

Preor said...

Прекрасно е..
Май доста съм пропуснал :-(

bittersweet937 said...

Красиви думи... :)