Ароматът на теб, който толкова силно обичам...е всъщност ароматът на мен върху твоята кожа.
То е като твърдението, че те обичам, а всъщност - аз обичам начина, по който се чувствам, когато съм с теб. Обичам това, което съм аз, когато ме обичаш.
Къде свършвам аз и къде започваш ти в душата ми...
Границите са твърде субективно понятие.
6 comments:
Невероятно казано, все едно чух мислите си :)
сетих се за това мое:
"Границата твърда почва под краката ли е? "
Много красиво, Светле! Ех тоя провокатор Влад ;))
Красиво!Поздрави:)
Понякога се чудя дали сърцето въобще поставя граници. А дори и да ги има, имам чувството, че наистина се размиват до крайност...
Поздравления за текста, открих се в него. :)
Прекрасно е..
Май доста съм пропуснал :-(
Красиви думи... :)
Post a Comment