Толкова късно. Толкова тъмно. Толкова тъжно.
Е да си спомняш всички отминали моменти,
които не можеш вече никога да върнеш.
Толква малко. Толкова злобно. Толкова жалко.
Е да се опитваш да ги отнемеш от другите,
които не можеш вече никога да прегърнеш
...
Толкова мое. Толкова чуждо. Толкова твое
Е да поглеждаш в очите на любимите
и да си представяш незабравените.
Толкова твое. Толкова наше. Толкова мое
Е да търся пътека през настоящето,
да намеря път към непредадените.
7 comments:
Красиво! Хареса ми :D
:-)
Пътеки има. Но... накъде водят... Обикновено се разбира, когато вече е късно за връщане...
Чудно..звучи ми като прокарване на пръст по струни на китара...
Рано, късно, отиване, връщане, пътеки, посоки, все субективни понятия. Кой би могъл да даде генерален отговор? :)
Кръстю, освен да напишеш музиката? :))
Прекрасно е...
Музиката е...неразкрита за мен :)
Post a Comment