Friday

Past Redemption


Толкова късно. Толкова тъмно. Толкова тъжно.
Е да си спомняш всички отминали моменти,
които не можеш вече никога да върнеш.

Толква малко. Толкова злобно. Толкова жалко.
Е да се опитваш да ги отнемеш от другите,
които не можеш вече никога да прегърнеш
...

Толкова мое. Толкова чуждо. Толкова твое
Е да поглеждаш в очите на любимите
и да си представяш незабравените.

Толкова твое. Толкова наше. Толкова мое
Е да търся пътека през настоящето,
да намеря път към непредадените.



7 comments:

Kal4o said...

Красиво! Хареса ми :D

Nadinka said...

:-)

Пламен Бочев said...

Пътеки има. Но... накъде водят... Обикновено се разбира, когато вече е късно за връщане...

Кръстю said...

Чудно..звучи ми като прокарване на пръст по струни на китара...

Nadinka said...

Рано, късно, отиване, връщане, пътеки, посоки, все субективни понятия. Кой би могъл да даде генерален отговор? :)

Кръстю, освен да напишеш музиката? :))

Yoana said...

Прекрасно е...

Кръстю said...

Музиката е...неразкрита за мен :)