За добро или за лошо, промяната е задължителна... Животът е промяна; ако не се променяме или той ще ни промени, или просто ще ни подмине... Но и промяната трябва да се прави внимателно...
Аз не вярвам, че съществува някаква СЪЩИНСКА промяна. Просто адаптация към условия, среди, хора. Средата изкарва на повърхността нещо от човек и го развива. И все пак всичко, което можем да сме, си е в нас. Никой не се променя същински, само козметично... адаптивно.
А иначе, всички забравяме. Ужасяващо много. Забравяме мисли, места... себе си, някога си. Но като си припомним е някак животворно :)
11 comments:
smashing, indeed!
:))
За добро или за лошо, промяната е задължителна... Животът е промяна; ако не се променяме или той ще ни промени, или просто ще ни подмине... Но и промяната трябва да се прави внимателно...
Аз не вярвам, че съществува някаква СЪЩИНСКА промяна. Просто адаптация към условия, среди, хора. Средата изкарва на повърхността нещо от човек и го развива. И все пак всичко, което можем да сме, си е в нас.
Никой не се променя същински, само козметично... адаптивно.
А иначе, всички забравяме. Ужасяващо много. Забравяме мисли, места... себе си, някога си. Но като си припомним е някак животворно :)
Сетих се, че ако се опитвам да ставам все повече самият себе, може би не се брои за промяна :)))
"себе СИ" имах предвид, извинявам се за кривописа :)
Аз имам предвид онази "промяна", при която забравяш някои дребни неща, които са доставяли удоволствие. На теб или на любим човек.
:)
Що така бе Наде...?
:(
Много си ми усмихнато-меланхолична напоследък...
Да не е заради Световното ;)?
усмихнато-меланхолична е точното определение ;)
Наздраве за промените. :)), дори и усмихнато-меланхолично...
Тъкмо писах в твоята 'тетрадка' :)))
Да :)))
Post a Comment