Friday

Upon A Time



Някак забравихме за онова така любимо място.


Да не се промениш понякога се оказва доста по-невъзможно.

11 comments:

limitednickname said...

smashing, indeed!

:))

malkiatprintz said...

За добро или за лошо, промяната е задължителна... Животът е промяна; ако не се променяме или той ще ни промени, или просто ще ни подмине... Но и промяната трябва да се прави внимателно...

Азария said...

Аз не вярвам, че съществува някаква СЪЩИНСКА промяна. Просто адаптация към условия, среди, хора. Средата изкарва на повърхността нещо от човек и го развива. И все пак всичко, което можем да сме, си е в нас.
Никой не се променя същински, само козметично... адаптивно.

А иначе, всички забравяме. Ужасяващо много. Забравяме мисли, места... себе си, някога си. Но като си припомним е някак животворно :)

limitednickname said...

Сетих се, че ако се опитвам да ставам все повече самият себе, може би не се брои за промяна :)))

limitednickname said...

"себе СИ" имах предвид, извинявам се за кривописа :)

Bia said...

Аз имам предвид онази "промяна", при която забравяш някои дребни неща, които са доставяли удоволствие. На теб или на любим човек.

:)

Beijaflor said...

Що така бе Наде...?
:(
Много си ми усмихнато-меланхолична напоследък...
Да не е заради Световното ;)?

Bia said...

усмихнато-меланхолична е точното определение ;)

bampi said...

Наздраве за промените. :)), дори и усмихнато-меланхолично...

Bia said...

Тъкмо писах в твоята 'тетрадка' :)))

bampi said...

Да :)))