Сблъсък на световете

Едно малко пътуване назад във времето, след което установих, че повечето хубави неща отминават безвъзвратно, хората се променят понякога, но не винаги за добро, а крилете растат, стига да се грижиш добре за тях.

Хора, с които съм прекарала много летни дни и нощи в безгрижни младежки лудории. Вече порастнали. Дали поумнели - коя съм аз да кажа?

Силна музика, цигарен дим уплътнява въздуха, преплетени тела образуват плътна маса, танцуваща в средата на цялата лудница, подплатена с много питиета и игриви погледи. Момичета с високи токчета и къси поли, големи деколтета, силен грим. Момчета, които ги следят с изпиващи погледи. 

Почувствах се щастливо-скромна със старите си дънки, по кецове.

Стари приятели. Стари сега, приятели - някога. Шеги на тема "а бяхме млади и вършехме простотии". Но някои хора не бяха  мръднали и на педя от там. 

Приятелска двойка - дългогодишна. Двете й половини, седящи на съседни маси, с гръб един към друг. Тя скришом чатка с френски маникюр по клавиатурата, светват есемеси, скрити под масата. Той отпива от чашата си и над ръба й проследява младото тяло на минаващо непознато момиче. Любов, значи. Дългогодишна.

Каква присъда...

- Той ми изневери.

Долетя от някъде.

- И ти какво?

- Сега му го връщам.

Обръщам се. Мои [стари] ?приятелки? се смеят високо.

- Но иначе сме си заедно.

Даже нямам въпроси. Кимвам разбиращо. Добре съм усвоила тази поза. Как да обясня неразбирането си без да изглеждам пуританка на фона на тази свободолюбива и модерна маса?

- Завел я през нощта в някаква ливада да я стреля. Ревнува я много.

Долита от другата страна.

За щастие - някакви непознати. И това сигурно е голяма любов с всичките й драматични атрибути като шамари, обиди и "върнати" изневери, помислих си.

- И после Наско.

- Чакай, кой е Наско? Май съм пропуснала? - гледам недоумяващо.

- О, ти пропусна и Митко, и Сашо, и Ангел...-  замисля се - Жоро, Ицо, Деян и не помня имаше ли още някой. Сега за Наско да ти разкажа.

Вече се моля на ум да спре да изброява целия  списък с български мъжки имена. По дяволите, не сме се виждали само от четири месеца. Казвам, че ще си взема мартини и изчезвам.

Замислям се за всичката тая гмеж, наричаща себе си хора, с всичките им пошлички истории, домашни порно-клипчета, безразборни изневери и караници по малките часове на нощта.

Неща, които не просто са много назад във времето, а които никога не са били част от живота ми, но които всички тези млади хора приемат за нормални. Очевидно. Гледали твърде много Сексът и града, но възприели основно първата част то заглавието.  Най-добре си ги представям в Най Клуб. Или някой друг голям чалга-вертеп, където едрогърди  блондинки пеят на плейбек за любов на фона разпилени банкноти и тежки ланци.

Божичко, какъв фарс. Или трябва да кажа, че ми се е разкрил нов, неподозиран свят.

Някои хора не просто слушат чалга. Те живеят в чалгата. И гордо размахват кирливите си ризи.

- И сега няма да казвам, че съм излизала без него, защото пак ще има скандал от ревност.

Хили се, сякаш споделя, че ще й паднат на колене с  пръстен и обещание за вярност до гроб. Ако изобщо верността значи нещо. За някого. Вече.

Пак кимнах разбиращо. Наистина съм много добра в това да си давам вид, че разбирам неразбираемото, изненадах се.

- Права си мацка. К'во ще му се обясняваш.

Ама наистина съм много добра! Аз ли го казах? В Рим като римляните, беше казал някой.

Вече не знам гаденето дали е от тия безумни сценки, които ми се разиграха, или от прекомерното количество питиенца, зад които криех ужасената си физиономия.

Женската половина от онази, дългогодишната двойка, танцува с някакъв мушмул, ръцете му са върху задника й прекалено интимно. Мъжката половина от двойката дори не поглежда натам.

Помислих, че ще повърна и побягнах на въздух.

Хладната пролетна нощ ме посрещна със свеж повей на вятъра и светкавично прозрение - единственото истинско нещо в този момент,  в радиус от поне 2-3 километра от тоя бълвоч, беше неистовото ми желание да елиминирам разстоянията и да усетя успокояващат топлина на ръцете ти.