Friday

Колко...


Колко дълго* ще вървим с рамене, интимно докосващи се, доказващи, че сме един до друг, с вплетени пръсти, и ръката ти - продължение на моята, без което ще съм поредната жертва на тежка ампутация...

*Дай ми дефиниция за дълго.

Колко време ще измине преди да започнем да мислим - аз или ти [винаги става с единия], че нещо в този съюз не е достатъчно**, че може да има по-голяма*** любов, че някой от нас може би заслужава повече, че животът е кратък и трябва да вземем всичко от него и това всичко е не точно тук, с теб/мен...

** И достатъчно ми дефинирай.

Колко време ще изтече между пръстите ни преди да останат сами? Може би много по-малко***, отколкото ще е нужно, за да разберем след това - и аз, и ти [винаги го разбират и двамата, но по различно време], че понякога сме едни самонадеяни заблудени глупци и нищо повече.

***Колко малко е малко-то и сравнено с какво? Защо да [не] е повече.
_________________


Колко. A lifetime* probably.
После иди го измервай. Когато онази, косачката, те избави от самосъжалението, че е можело иначе.
Втори шанс са измислили и раздават на едро само вярващите в задгробния живот.
Втори шанс за призраците. В които никой не вярва, защото обичаме да се доверяваме на очите си.
Доброволно отказахме да виждаме невидимото**. Но без възражения виждаме трупове. А после искаме да изличим образите.

*Искрено съжалявам, че в нашия език за това няма една дума. А трябва да е една-единствена, завършваща с точка. Достатъчна  за цяло изречение, съдържащо всички знаци без да са изписани.

Все още се надявам, че има хора, които търсят неуловимото** със сърцето си.

**Онова, което поставя удивителните в твоето изречение.

8 comments:

Ondine said...

;) Много хубаво написано!Браво на теб! :)

أمل said...

Пък аз след като го прочетох, реших, че едва ли някой ще разбере нещо от брътвежите ми :)))
Благодаря, Ondine.

Н.Никифоров said...

Признавам си, че го четох три пъти, преди да започне леко да ми просветва. Все пак добре е, че си го пуснала преди да го самоцензурираш. :) Хаотичните въпроси, написани разхвърляно, също заслужават отговор, нали?

أمل said...

Никога не се [само]цензурирам/редактирам. Всичко, за което някой има мнение, подлежи на коментар. Очевидно :)

lenival said...

страхотен пост, толкова много ми харесват разсъжденията ти.на мен също често ми се случва да се питам сама такива разхвърляни въпроси. а начинът, по който си го пояснявала, ми носи много приятно усещане, като в стара книга с бележки под ред. :)

Plamena Markova-Koleva said...

Bia, чудесно е, много истинско :)

(вярно се усеща едно приятно чувство от някоя прекрасна книга с бележки под линия)

Neizi_ss said...

Силни думи и размисли, които бележат пътя на всеки, но малцина могат да ги изрекат по този начин ...апропо - ..когато ти сотане време надникни при мен :)

أمل said...

Ужасно сте мили, момичета, благодаря :)
Чувствам се супер приятно като разбирам, че някой намира нещо хубаво в обърканите ми редове...