Monday

Сблъсък на световете


Едно малко пътуване назад във времето, след което установих, че повечето хубави неща отминават безвъзвратно, хората се променят понякога, но не винаги за добро, а крилете растат, стига да се грижиш добре за тях.

Хора, с които съм прекарала много летни дни и нощи в безгрижни младежки лудории. Вече порастнали. Дали поумнели - коя съм аз да кажа?
Силна музика, цигарен дим уплътнява въздуха, преплетени тела образуват плътна маса, танцуваща в средата на цялата лудница, подплатена с много питиета и игриви погледи. Момичета с високи токчета и къси поли, големи деколтета, силен грим. Момчета, които ги следят с изпиващи погледи. 
Почувствах се щастливо-скромна със старите си дънки, по кецове.

Стари приятели. Стари сега, приятели - някога. Шеги на тема "а бяхме млади и вършехме простотии". Но някои хора не бяха  мръднали и на педя от там. 
Приятелска двойка - дългогодишна. Двете й половини, седящи на съседни маси, с гръб един към друг. Тя скришом чатка с френски маникюр по клавиатурата, светват есемеси, скрити под масата. Той отпива от чашата си и над ръба й проследява младото тяло на минаващо непознато момиче. Любов, значи. Дългогодишна.
Каква присъда...

- Той ми изневери.
Долетя от някъде.
- И ти какво?
- Сега му го връщам.
Обръщам се. Мои [стари] ?приятелки? се смеят високо.
- Но иначе сме си заедно.
Даже нямам въпроси. Кимвам разбиращо. Добре съм усвоила тази поза. Как да обясня неразбирането си без да изглеждам пуританка на фона на тази свободолюбива и модерна маса?

- Завел я през нощта в някаква ливада да я стреля. Ревнува я много.
Долита от другата страна.
За щастие - някакви непознати. И това сигурно е голяма любов с всичките й драматични атрибути като шамари, обиди и "върнати" изневери, помислих си.

- И после Наско.
- Чакай, кой е Наско? Май съм пропуснала? - гледам недоумяващо.
- О, ти пропусна и Митко, и Сашо, и Ангел...-  замисля се - Жоро, Ицо, Деян и не помня имаше ли още някой. Сега за Наско да ти разкажа.
Вече се моля на ум да спре да изброява целия  списък с български мъжки имена. По дяволите, не сме се виждали само от четири месеца. Казвам, че ще си взема мартини и изчезвам.

Замислям се за всичката тая гмеж, наричаща себе си хора, с всичките им пошлички истории, домашни порно-клипчета, безразборни изневери и караници по малките часове на нощта.
Неща, които не просто са много назад във времето, а които никога не са били част от живота ми, но които всички тези млади хора приемат за нормални. Очевидно. Гледали твърде много Сексът и града, но възприели основно първата част то заглавието.  Най-добре си ги представям в Най Клуб. Или някой друг голям чалга-вертеп, където едрогърди  блондинки пеят на плейбек за любов на фона разпилени банкноти и тежки ланци.
Божичко, какъв фарс. Или трябва да кажа, че ми се е разкрил нов, неподозиран свят.
Някои хора не просто слушат чалга. Те живеят в чалгата. И гордо размахват кирливите си ризи.

- И сега няма да казвам, че съм излизала без него, защото пак ще има скандал от ревност.
Хили се, сякаш споделя, че ще й паднат на колене с  пръстен и обещание за вярност до гроб. Ако изобщо верността значи нещо. За някого. Вече.
Пак кимнах разбиращо. Наистина съм много добра в това да си давам вид, че разбирам неразбираемото, изненадах се.
- Права си мацка. К'во ще му се обясняваш.
Ама наистина съм много добра! Аз ли го казах? В Рим като римляните, беше казал някой.

Вече не знам гаденето дали е от тия безумни сценки, които ми се разиграха, или от прекомерното количество питиенца, зад които криех ужасената си физиономия.
Женската половина от онази, дългогодишната двойка, танцува с някакъв мушмул, ръцете му са върху задника й прекалено интимно. Мъжката половина от двойката дори не поглежда натам.
Помислих, че ще повърна и побягнах на въздух.

Хладната пролетна нощ ме посрещна със свеж повей на вятъра и светкавично прозрение - единственото истинско нещо в този момент,  в радиус от поне 2-3 километра от тоя бълвоч, беше неистовото ми желание да елиминирам разстоянията и да усетя успокояващат топлина на ръцете ти.



17 comments:

Anonymous said...

'Някои хора не просто слушат чалга. Те живеят в чалгата.'

бих казал - те живеят чалга, или чалгата живее тях

أمل said...

По-скоро второто..

Н.Никифоров said...

Паралелни светове...безумие някакво..

bozho said...

Нямаш си на идея, колко ме радва тоя пост, че има хора, които да разсъждават така.

Успокояват ме, че май не съм аз повреден, или прекалено древен.

Ирония Идиотова said...

Имала съм явно щастието да не попадам в пдобни ситуации, нито да съм в обкръжението на пошлостта.Но никога не е късно и аз да побягна като теб.
Много ми хареса пресъздаването на усещанията ти;)

أمل said...

Колко да сме древни, Bozho...макар че сигурно и така биха ни нарекли онези, освободените от предразсъдъци [ние, повредените, им викаме ценности].

Ирония, само можеш да се радваш, че не си попадала :)

Anonymous said...

Много ми се искаше да е някаква художествена измислица...

Поне краят дава някаква надежда, че не всички биват засмукани от духовната/моралната черна дупка :)

أمل said...

да, поне това...но то не е малко изобщо...поне за менх е почти всичко :)

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) said...

"Сексът и селото" :DDDDDDDD (нямам предвид населено място, просто внезапна звукова асоциация)

أمل said...

не си далеч от истината, но да уточним - селото не като географско понятие ;)

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) said...

Колко бързо отговори само :) Разбира се, че не, точно това съм написал в скобите ;)

أمل said...

aахаха да, аз още спя просто ;)))

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) said...

Ама коментирането в твоя блог наистина е като чат :DDD Бих си говорил с теб до утре, но аз пък е крайно време вече да поспя, цяла нощ не съм мигнал :)

أمل said...

лека тогава ;)

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) said...

Хах, мерси :)
;) (мигвам)

анонименблогер (ди-джей-тъпанар-барабанчик) said...

Приятен ден пък на теб :)

أمل said...

10x :)