Бягство

Събуди се рано. С усмивка. Протегна се и се изправи с едно гъвкаво движение. Погледна чехлите и поклати глава. Тръгна боса, в коридора плочките я посрещнаха с хладния си допир. Мина покрай вратата на спалнята за гости. Надзърна – той спеше спокойно в широкото легло. Твърде широко, от както спяха отделно. По негласно споразумение останаха заедно, поне привидно. Нямаше да е добре да привличат внимание с личните си неразбории. Не беше добре за имиджа му точно сега.

Понякога все още се промъкваше при него. Като във времето, когато се желаеха лудо. Взе си душ и се измъкна тихо, почти на пръсти. Качи се в колата и потегли рязко. Спря далеч, в една тиха улица. Не биваше да виждат колата й там. Мина през задния вход и се качи на четвъртия етаж. Имаше ключ, но беше отворено. Влезе и се ослуша. Твърде тихо. Отвори вратата на спалнята. Той спеше. Телефонът беше до ръката му, така бе заспал. Бяха говорили до късно. Изглеждаше по-млад...почти като дете. Слънчевият лъч, който се промъкваше между щорите, го галеше меко по гърдите. Прииска й се да го замени с ръката си.

Това тук беше един малък свят, необезпокоен от банални проблеми и отношения. Малък, лесен и светъл свят, който обитаваха двамата от време на време. За кратко, за да не позволят на сложни въпроси да се промъкнат и тук. Можеше да мисли дълго така, изправена над него. А искаше да го събуди, да се огледа в сънените му очи, които щяха да я обгърнат с обожание. Неегоистично и изчистено от сложните въпроси в очите на другите. Въпроси, които я уморяваха до смърт.

Той се събуди. Усмихна се широко. Радваше й се с цялото си същество. Имаше нещо детско в него, нещо леко и нежно, което я изстрелваше в безтегловност. Протегна ръка към нея...Имаха твърде малко време заедно...преди всеки да се завърне в своя сложен свят.