Monday

Усмихни се!

Днес аз искам да избягам от студа. И от този навън, но повече искам да избягам от студа между хората. Все по-често си мисля, че наистина всеки има у дома си една вана, която всяка сутрин пълни с лед и там подготвя тоалета си за деня. Аз взимам горещ душ.
Излизам навън и освен, че замръзвам от минусовите температури, замръзвам като шушулка и от хладните, забити в земята погледи на хората, които срещам по улиците. Светът ли свърши? Или наличността от усмивките на щанда в кварталната бакалия е изчерпана? За сметка на това всички сте си купили грижи, виждам, и в бонус към тях -10% от цената за дълбоки хоризонтални бръчко по челата. Не е лесно, наистина, да се усмихваш винаги. То не е и задължително. ще прозвучи като клише и е, но нали знаеш колко повече ти коства да си намръщен?
Пускаш щорите на черупчицата си и се затваряш там. Убежище ли търсиш? От студа? Извади ваната, напълни я с любов вместо с ледени кубчета и си подсигури дълга ароматна вечер в нея. След това извади парчето тънък като стъкло лед от лявото си око и си позволи да заплачеш. Ако ти е тъжно. Ще стопиш много от онова вътре, което държи хладината в гърдите ти. Прегърни някого. Дори да е човек, за когото на първо четене не би дал и пукната стотинка. Вдигни поглед от паважа. Как ще видиш светлината пред себе си като не вдигаш очи към нея?
Да направим с възможния живот... възможно най-доброто. Зарадвай се на малкия си успех тук и сега, помисляй "Можеше да е по-лошо" по-често отколото "Можеше да  е по-хубаво". Не чакай да се сбъднат нереални мечти, за да отвориш вратата на малките радости. Да се обичаш...

Когато видиш срещу себе си усмихнат непознат, не бързай да го слагаш в графата "Луд" и да се питаш на какво толкова се усмихва. Спри се и се запитай защо ти не се усмихваш. Няма ли поне едно нещо в живота ти, за което си струва да изразиш, че се радваш.
Всяка сутрин срещам едни и същи хора до пътя си към метрото, знам вече палтата, панталоните, акесоарите на всеки от тях. Толкова много сутрини, в които се разминаваме и се поглеждаме, въпреки, че не се познаваме. И тази сутрин една от тези непознати, разминавайки се с мен, с усмивка каза "Добро утро". Стана ми странно, но аз също съм била в ситуации да съм запомнила нечия физиономия и да си мисля, че едва ли не познавам лчино човека. И това обикновено са приятните лица на усмихнати хора. В които ми е приятно да се вглеждам.
Приятно ми стана от тази сутрешна "грешка" на непозната-позната. Усмихнах се до уши и не можах да спра да се усмихвам чак до влизането в офиса. Стана ми топло. От "доброто утро" на някаква непозната жена. И тази топлина ми държа доста по-дълго от хладината в твоя поглед, намръщен, бързащ гражданино на света. Дори бих искала да мога да ти дам малко. Затова утре, ако някой непознат те поздрави с усмивка...не бързай да гледаш с недоумение. Просто приеми емоцията и я остави да пусне корен в теб. Повярвай ми, веднъж покълнала, ще полагаш много специални грижи за нея.

27 comments:

Кръстю said...

:)

Валентин Михалев said...

Усмивка и от мен, леко изкривена -12C е все пак :)

BiA said...

я по-широко! ето така :D

MadWizard said...

Всяка сутрин пътя ми за работа е през двора на Александровска болница....повечето хора, се мотаят там не защото им е приятно....останалите...дори и отивайки да бачкат скучната си нископлатена работа....се усмихват минавайки през двора на болницата...
....може би защото имат избор да не минат оттам.

Всяка сутрин си търся повод за усмивка на път за работа....така деня започва с усмивка.

Усмихвайте се. Помагайте на непознати. Пожелавайте им добър ден.
Светът е сив, ама аз ползвам Фотошоп и го правя шарен.
Ударете по едно рамо!

Lili said...

Огромна усмивка от мен!Животът е шибан,ама аз съм корав (някой беше казал).Подкрепям!!!!

BiA said...

@MadWizard. Правилно. Знаеш ли кое е дразнещото у хората? Че трябва да паднеш на по-долния клон, за да осъзнаеш колко хубаво ти е било на горния, макар и да не е бил близо до върха. :)

@ Лили, животът е какъвто е, нямаме право на глас там, само можем да изберем с какви очи да го гледаме. Понякога е твърде черен, но дори тогава не трябва да забравяме, че винаги изгрява слънце :)

Preor said...

Повечето, който срещам изглеждат точно така, само остава да ги попитам:
- къде скри тялото??
Животът на хората сам по себе си започва да става идентичен със симптомите на мигрената. Хора живеещи не собствения си живот, а нечий друг. Роби на заучената дума „трябва“

Взех една топла вана от този пост :-)
И аз искам да избягам от студа....

BiA said...

Preor, "къде скри тялото" е точният въпрос :)))
Или "какъв шип имаш в задника"...

Preor said...

Благодаря BIA :-)

MadWizard said...

Preor, това е въпросът...

Още утре ще го тествам!


...очаквайте развитие!

Lili said...

За -15,добре се спаравяме.Ако може един парен чук за мен!Никога не съм била бездушна и ако някога стана,то ще е ако си дам душата под наем.
Биа-и черното е цвят и то прекрасен :)

BiA said...

Preor, не знам за какво, но моля :)

MadWizard, задължително да споделиш!

BiA said...

Лили, така е, но аз повече обичам ярки цветове :)))

Lili said...

Синьо и жълто и ще се ухиля съвсем :))))

BiA said...

Лили, много любима комбинация. Освен това - лилаво :)

Lili said...

Благодаря :)

Ondine said...

:D Голяма кихаща усмивка! :D

BiA said...

Наздраве ;)

Preor said...

За поста :-) Благодаря.
А наздраве :-)

BiA said...

:)))

Н.Никифоров said...

аз се усмихвам често и не се сърдя на хората, които забравят усмивките си.Защото знам, колко трудно е понякога да се усмихваш...Всъщнот не можеш съвсем напълно да пренесеш съществуването а света във възприемането на света.Света заема част от теб и това е неотменимо.Но е хубаво да си всимаш горещ душ всяка сутрин...всъщност хубаво е , че намираш гореща вода за това...

BiA said...

Знам много добре колко трудна за изпълнение е понякога тази гримаса, Ники :)
Доброто начало на деня е важно, но не знаех, че горещата вода е трудна за намиране :D

Н.Никифоров said...

BiA, Реших, че си използвала горещия душ, като антипод на ледената вана.Тази интересна метафора си позволих да коментирам. Ако е било просто хронология на деня ти, то е ясно,че ...съм тъп.

BiA said...

:D
В случая аз не схванах, смятай кой е тъп ;)

bampi said...

Една голяяяма усмивка и от мен.Леле два ми ме нямаше и не мога да изчета всичко,но пък много неща ме накараха да се усмихна.
:)

BiA said...

Хм, важното е да се усмихваш :)
Къде ходиш цели два дни?

bampi said...

работих вместо една приятелка, пострада средно тежко,но свърших срахотна работа,заслужих си усмивката.