~~~

Седеше в бялата стерилна чакалня пред кабинета на лекарката. "По-стерилна е от операционна" - мина й през ума, докато прехвърляше нервно страниците на някакво женско списание за мода. По коридора премина щастливо прегърната двойка. Помисли си колко странно беше, че до преди няколко години и тя бе копняла за същото. После разбра, че намирането на хармонията, за която беше чела в книгите и която бе неин пътеводител през целия й живот, е почти невъзможно. Трябваше просто да излъже себе си, че я е постигнала. А тя не го искаше. Затова на 35 все още беше сама.

Беше притеснена. Разбира се, че се страхуваше от резултата.

- Анна? - разнесе се гласа на сестрата.

Изправи се и влезе в кабинета. Връчиха й плика с резултата, но тя не пожела да го отвори. Не още. Излезе на улицата. Слънцето грееше твърде силно в зимния ден. Пликът пареше ръката й през тъканта на мантото.

Седна на една пейка в близкия парк и вдиша дълбоко острия, хладен въздух, който гърдите й приветстваха неочаквано силно. Почувства се много жива. Каквото и да прочетеше там, тя беше жива и нямаше нищо по-хубаво от това.

Бавно го извади от джоба си и го изглади с ръка. Без да бърза, плъзна пръст по залепената страна и го скъса. Отвори сгънатия на две лист и погледна вътре. Това, което почувства в този миг, я изненада. Не беше страх. Въпреки положителния резултат. Напротив, обзе я спокойствие. Дълбоко, необяснимо спокойствие. Все едно изведнъж се беше събудила в малкото си легло в старата семейна къща и от долния етаж се разнасяше ароматът на палачинките на мама в събота сутрин.

Следващата мисъл я върна на онзи пуст плаж в Кармел. Изложбата, всички фини дами в тафта, виното...И после той. Боси по пясъка, по все още топлия пясък, който малко по-късно тя усещаше по цялото си тяло заедно с едни търсещи ръце, които оставяха парещи следи по кожата й, за да минат по тях едни устни да утолят жаждата си за топлина. Беше останало някак далеч. Но сега й се стори близко. Дори не беше запазила телефона, който той написа на една рекламна брошура. Стори й се твърде млад и искаше да остане там, на плажа в Кармел, като отломка от едно красиво минало на една вече не толкова млада жена.

Слънцето светеше още по-силно, обливаше я с топлината си така силно, че за момент тя усети,ч е може би тя  идваше отвътре...Усещаше живота с всяка своя фибра. Щеше да се бори за него. Каквото и да й струваше.

Усмивката й се плъзна някак несъзнателно по устните. Положи много леко ръка на корема си.

 - Аз и ти срещу целия свят. Аз и ти. Вече няма да съм сама.

Сгъна листа, изправи се и закрачи по улицата. Усмивката й караше непознатите да се обръщат след нея.

Искаше й се да разтвори ръце и да даде физически израз на полета в душата си.