Пожелах си пролет, а ето, че пак е зима. Днес този сняг не ме радва, белотата му не ме заслепява, не ме усмихва, очите дори ме болят от снежните остриета. Днес ми е студено отвътре. Почти колкото навън. Надявам се да е временно като снежинките, падащи на затоплената земя , надявам се скоро да се стопи това мъчително усещане. Колко лесно е да си уязвим, когато се страхуваш от нещо, което не можеш да контролираш, нещо, над което нямаш никаква, никаква власт...Колко лесно се сриваш от пиедестала на силната си личност и ставаш слабичко дете, уплашено от тъмното. Само тогава разбираш, че си никой, въпреки всичките си борби. Не можеш да прогониш страха от загубата, не можеш да се пребориш с мрака, те са си там. Стоят в ъгъла, настръхнали и готови да захапят всяка оголена част от теб. Не можеш да избягаш от тях, когато решат да изоставят тъмния ъгъл и да навлязат в твоето светло пространство, обграждайки те от всички страни. Можеш само да да им се усмихнеш напук, с ирония и да им покажеш, че могат да те наранят, но не могат да те убият. Напротив - могат да ти дадат стимул да повярваш в по-светли неща. В по-голяма сила. Искам да повярвам. Само това. Дай ми основание да знам, че си там и ме чуваш.
9 comments:
There's hard moments in life.But we are stronger,because we have faith!
I know...
Как да те стоплим?Не ти отива ролята на снежна висулка,а и усмивката ти липсва на снежинките ;)
Хм, аз пък си мислех, че усмивката ми ги топи :)
Под снежната покривка
се крие зрънце
затрупано
и чака слънце
не се старахува
от дебелия
сняг
ще скочи
пак
когато усети
някакви трепети
ще се надигне
на студа ще намигне
ще се усмихне леко
и ще поеме своя път
на далеко
без да чака пак
да замръзне в мрак!
:)
Колкото и да търсиш надеждата навън, няма да я намериш. Надеждата си я създаваме ние.Само вътре в нас съществува тя.Като вярата, като усмивките, като любовта.
За този, от когото я търся, вярваме, че е вътре в нас :)
Който търси ->намира.Банално,но истина :)Усмихната си днес,нали? :))
О, да :)))
Post a Comment