Thursday

Underground


Ако всяка сутрин в 8 се чудиш къде са симпатичните младежи в този град, отговорa открих днес - в метрото, в 10.
Ако се опра на типологията на Марк, аз явно съм от тези, които в метрото оглеждат другите. Просто ми се наложи! Друго нямам в своя защита.
Но да започна отначало. А него го постави странната жена, която се втренчи в мен още на СУ, през цялото време не отклоняваше воднистосин поглед от лицето ми, за щастие - само до Опълченска. И не, това не ме поласка изобщо, особено като забелязах, че си мърда нещо с устни преди да слезе.
Странен тип # 2: някакъв мушмул с изгризани нокти и ученическа раница. Да, знам, знам, но ръцете винаги ми правят впечатление, казват всичко. Той така упорито си говореше тихо и се усмихваше на празното място до себе си, че ми се наложи да разтъркам очи и да проверя дали не съм ослепяла.
Имаше и две тетки със забрадки и големи торби Kaufland, разположени в двата противоположни края на вагона, но изпитах желание да ги подканя да се запознаят и да обменят инфо за промоциите на зарзават и карантии.
# 3. Младежът, който на вид спеше дълбоко с глава на чантата си и на Вардар скочи като заек и излетя. Другият, който пак на Вардар застана близо до вратата, погледна вътре, после вкара ухо във вагончето и като чу "Следваща станция Западен парк", втурна се, явно доволен, че е уцелил посоката. За двете минути престой на едно място с него, се почувствах твърде странно. Направо си беше зловещо. Подсмихваше се и на слизане даже се обърна да се огледа, все едно е оставил вътре бомба и е доволен, че слиза.

Относно това, с което започнах - имаше приятни на вид млади хора, четящи вестници и книги. На столчетата по станциите. Незнайно защо не видях да се качват в никоя от двете посоки в кратките моменти, когато вратите се отваряха на станциите и се засичаха влакчетата от и за центъра.
Creepy. Скрита камера? Или няма нищо нередно в това да си говориш сам. Тези странни типове, сигурно отчаяни от липсата на комуникация и разбиране между хората, са намерили спасение в разговора със себе си. Или с въображаем приятел. Доста мъдро, но поне на този етап от живота си смятам, че ми е рано за подобни проблясъци и мъдрости. Даже имам по-голям стимул да опитам да намеря общ език с хората около себе си.
Ако не си по това време в офиса, много вероятно е да си изтрещялка. Малък извод от тази сутрин и заключение, че ще се постарая да ходя на работа като нормалните хора и нито час по-късно.

7 comments:

Lili said...

Няма и да стъпна в метрото :) Във влакчето на ужасите е по-интересно.Споко не си сама.И аз дзяпам и то все по някви изтрещеняци :) Забавно е.Дори се усещам ,че се питам к'во ли им се мъдри в тиквите в 10 сутринта,че изглеждат толкова изкормени.И в следствие на пътуванията си в ГТ (градски транспорт) си направих извод,че това е най-смесената и воняща социална мрежа!Не мислиш ли?

Кръстю said...

Някой беше казал :Когато си говоря сам, поне зная че ме слуша нормален човек :)

krasenn said...

Готина занимавка :))

Ирония Идиотова said...

Типажите с "воднистосин" поглед най-ги "обичам".Цял филм на ужасите са. Макар,че моите наблюдения не са от метро, ами в обикновен автобус 12-ка, Бургас:)Пък и рано сутрин, освен да зяпаш другите или да спиш, какво друго ти остава:)

BiA said...

@ Лили - Така е, нямам нужда от статистика, за да се съглася :)

@ Кръстьо - понякога е така, и аз си го мисля :Р

@ Красен - Зяпането ли? :)

@ Ирония - Те са навсякъде :D

denitza said...

xaxaxa

Lollypop said...

Spoko..:))) vuob6te ne si sama.
Az sum s avtobus, pulen cirk..no ne bih go zamneinla za nikoe drugo prejivqvane sutrin.Qvno tam se sre6tat realnostite i realllllnite hora:)