Monday

Понеделник vs Good mood


Напоследък установих, че съм по-щастлив човек, откакто спрях да си губя времето с гледане на телевизия. Не ми липсват глупавите сериали, които се повтарят по три пъти на ден, нито сеирджийските риалити-та, които ме хвърлят в размисли каква деградираща нация сме, или пък новините, където освен евтини опити от страна на медиите да се извлекат дивиденти от разни трагедии, друго няма. Значи, вечер от седем до десет печеля цели три часа от живота си, очистени от простотия. Какво правя през това време? Не, не ровя в нета. Достатъчни са ми 9-10 часа през деня в офиса. Достатъчно вечери съм прекарала в интернет в последните години, но нищо не спечелих от тях. Може би само загубих някои неща. И не, не чета повече книги. Станала съм много капризна към това, които чета. Искам да е нещо в полза на личността. Понеже се изживявам като строителен работник на работната площадка на моето Аз. Нещо, което да ме запознае с мен самата.
Имам повече време да мисля. Макар, че мисленето е процес, който не винаги ми се удава лесно. Трудно е да ги подреждам всичките хрумки, а май трябва. Седя, взирам се в точка и мисля, като по някое време се улавям, че само седя и се взирам, а точката дори е побягнала, уплашена от втренчения ми  поглед.
Друг път мисълта ми хвърчи хаотично (обичайното състояние, всъщност). Понякога дори се опитвам да я "завържа" набързо с връв от букви, за да не я изпусна. Понякога успявам. Тогава се втренчвам в нея, препрочитам я и й позволявам да пусне дълбоки корени, да се превърне в осмислена и подредена хрумка.
Понякога не мисля изобщо, а се оставям на нещо друго да ме води. Какво точно е то, не мога да  опиша, не искам да му давам име насила. Тази упорита човешка черта за всичко да търсим име и ако няма - да го измисляме, ми е чужда. Как да измислиш име на усещането, когато се отпускаш в любимия си стол и се оставяш да те обгърне по начин, който няобяснимо те кара да се почувстваш защитен от целия свят. Или на усещането, когато приближиш устни до любимата си чаша с кафе/чай и дълбоко вдишаш аромата, който те изпълва пак с някакво странно, приятно-гъделичкащо, но безименно чувство? Нещо средно от безпределно щастие, изненада, наслаждение, много цветове на едно място и букет от копнежи и аромати, които те пренасят в друго измерение. Дай име на това, което те изпълва сутрин, когато затваряш вратата на дома си зад гърба си и хем ти се иска да се върнеш обратно в уюта му, хем искаш да се втурнеш в предизвикателствата на света навън.
Как се случва ненадейно да се събудиш някоя сутрин с мисълта, че си обърнал гръб на всички лоши неща, на всички хора, които някога са те наранили и дори не им се сърдиш за злините? Усещането, че си замахнал с гумата и си изтрил с едно движение всичко, което те е подтискало и пред теб стои празен, чист лист, който да запълниш с красиви неща. Не знаеш как е станало, някаква магия, докато кротко си спал, но дълбокият покой, който те изпълва, и свободата, с която поемаш дъх и осъзнаваш, че ти и само ти определяш щастието си...не ти и трябва да знаеш как се нарича.

Дай име на чувството, когато сутрин на сбогуване целуваш любимия човек сякаш знаеш, че няма да го видиш повече никога, а вечер бързаш да го целунеш, радостен, че го виждаш отново, сякаш наистина тази среща е била с вероятност на случване нула процента. Щастие? Полет? Способност да се радваш на всеки миг? Всичките са твърде ограничаващи за това, което те изпълва, нали.
В момента жадно вдишвам аромата на току-що обелен портокал. В ушите ми - любима музика. Имам стотина задачки за изпълнение с краен срок - as usual - asap. Само че не ми пука. Това как се нарича? Нирвана? Или аз просто съм щастлив човек напук на понеделника.

12 comments:

krasenn said...

Прекрасно!! Точно това изпитах докато го четях, чакайки обяда си :)...ароматно пилешко с ориз и салатка от моркови. Кратък миг на спокойствие и удоволствие, в помеждутъка на работния ден ! :)

Ruta77 said...

Поздрави!!:):)

Dimitrana S. said...

:-) и от мен!

И поздрав :-)

BiA said...

@krasenn - голям чревоугодник се извъди :D

@ Ruta & Dimitrana - усмивки :)

Валентин Михалев said...

"Понеделник vs Good mood"--->
"Понеделник + Good mood" :)

Кръстю said...

Да,но лошият пример също учи и помага...Понякога прекалената хигиена води до отслабване на имунната система, нали? :)

BiA said...

Не държа да се уча от лошите примери, но те в повечето случаи държат да ми покажат каква не искам да бъда.
Затова трябва да се отнасяме с уважение дори към тях - понякога носят бетон и замазка на строителната ми площадка :D

Никoлай Никифоров said...

Метафората със строителството придава известен "благорднически"(дано разбираш намека) привкус на иначе съвсем естествения, стихиен процес на "узряване" на твоето собствено "аз".Нима е нужно планиране?

altair said...

повече такива (поне)делници ;)

BiA said...

@ Николай. Не планиране. Просто твърде осезаемо физическо усещане за вътрешната промяна :)

@Altair. Голяма усмивка за теб :)

Lili said...

В четвъртък не е много късно за добро настроение ,нали?Изпращам ти водопад от такова :) Че аз искам да съм крива днес ;)

BiA said...

Напротив, точно навреме. На мен ми е предпетъчно! :)))