New chapters

 Недоспиването и умората, болките в кръста и тъмните кръгове под очите ми изчезват за миг, когато се усмихваш насреща ми в малките часове на нощта и стискаш ръката ми в тъмното. Понякога плача от умора, и се топя от щастие едновременно. 

Чудя се какво име да дам на това странно разтърсващо усещане, породено от усмивката, в която виждам 100% себе си,  която кара душата ми да прелива от безусловна любов - но такава, каквато никога не съм изпитвала към собственото си същество. Толкова е ново и като скок с парашут. 

Трябва да започна да ти пиша писма, за да ме познаваш някой ден такава, слаба и неуверена, но цялата сърце. 

И трябва да започна да пиша нов речник, защото думите не ми стигат, а все ми казват, че добре съм си служела с тях. 

Чисто

 Разчиствам телефона си, попадам на много забравени моменти, сякаш преди векове - усмихнати сме, щастливи и влюбени, далеч не безгрижни, но това никак не личи от озарените ни лица. Заедно можехме всичко, въпреки че тогава още не го знаехме. 

Имахме моменти, когато нямахме маса и столове, а кухнята ни стоеше още в кашоните, но за сметка на това бях купила чаши за вино, а ти беше донесъл ароматни свещи. И светът навън изчезваше с последните слънчеви лъчи, когато стената се превръщаше в кино екран и гледахме почти като на лента мечтите на големите.

Толкова малко и толкова много са тези години, че се плаша колко много неща съм забравила, но трепетно очаквам новите. Като това денят да започва в 5 с едно малко вълшебство, усмихващо се помежду ни.

Толкова много и толкова малко едновременно, и всъщност всичко, което може да си поиска човек.

Наздраве за следващите години като миг. Дано са щастливи.