Чисто

 Разчиствам телефона си, попадам на много забравени моменти, сякаш преди векове - усмихнати сме, щастливи и влюбени, далеч не безгрижни, но това никак не личи от озарените ни лица. Заедно можехме всичко, въпреки че тогава още не го знаехме. 

Имахме моменти, когато нямахме маса и столове, а кухнята ни стоеше още в кашоните, но за сметка на това бях купила чаши за вино, а ти беше донесъл ароматни свещи. И светът навън изчезваше с последните слънчеви лъчи, когато стената се превръщаше в кино екран и гледахме почти като на лента мечтите на големите.

Толкова малко и толкова много са тези години, че се плаша колко много неща съм забравила, но трепетно очаквам новите. Като това денят да започва в 5 с едно малко вълшебство, усмихващо се помежду ни.

Толкова много и толкова малко едновременно, и всъщност всичко, което може да си поиска човек.

Наздраве за следващите години като миг. Дано са щастливи.