Вглеждали ли сте се

Не ви ли е бодвало поне веднъж в сърцето усмихнато детско лице, от което ви гледат очите на отдавна изгубена любов, значи никога не сте губили безвъзвратно никоя любов.

Пише го на тавана

 Понякога като се връщам в бащиния си дом, вечер лягам рано и дълго лежа будна в леглото в детската си стая. С поглед, вперен в тавана, по чиито точки съм прокарвала мислени линии и съм рисувала мечтите си със същите тези очи, и си казвам 

Damn it, girl, you did it. Нещата, за които дори не си се осмелявала да мислиш. 

Потупвам си се сама по рамото и малко се просълявам от радост, че все пак не съм съвсем безсмислен човек. 

Никой, който някога е мечтал, не може да бъде безсмислен. 

Flashbacks

There ain’t no room

For things to change

When we are both so deeply Stuck in our ways You can’t deny how hard I have tried I changed who I was To put you both first But now I give up

Понякога един акорд може да обърне душата ти наопаки, да изрови от хастара й накъсани на хиляди парчета от многократното пране стари писма, търсещи път към някого, но останали неизпратени.

Един акорд има силата да те върне стотици дни назад в други есенни дни с мирис на канела, топло кафене, две книги, две ръце и един безмилостно тиктакащ часовник, който отсича кога сърцето ти трябва да спре на пауза. До следващия път.

I had no time to choose What I chose to do...