Понякога като се връщам в бащиния си дом, вечер лягам рано и дълго лежа будна в леглото в детската си стая. С поглед, вперен в тавана, по чиито точки съм прокарвала мислени линии и съм рисувала мечтите си със същите тези очи, и си казвам
Damn it, girl, you did it. Нещата, за които дори не си се осмелявала да мислиш.
Потупвам си се сама по рамото и малко се просълявам от радост, че все пак не съм съвсем безсмислен човек.
Никой, който някога е мечтал, не може да бъде безсмислен.
No comments:
Post a Comment