Когато други мъже ми подаряват
цветя, книги или пък бялото на душите си,
аз ги гледам снизходително;
чувствам се адски неловко
и нетърпеливо поглежам през рамо,
чудя се защо се бавиш,
не е ли време вече да дойдеш
и да ме спасиш от целия този фалш,
и от риска да се оставя
някой най-сетне да ме обича истински
и... аз да му отвърна?
1 comment:
So powerful ! Just keep writing...
Post a Comment