Ето такава съм аз

Ето такава съм аз,
обичам неделите да приседна на слънце
да пия кафе, да чета тихо
да съм самичка
Такава съм аз,
понякога трябва да се скрия от хората
да не си вдигам телефоните
да съм самичка
И това пак съм аз,
глупаво по никое време те чакам
да дойдеш, да седнеш
и да ме погледаш

без упрек
 
Това, което съм аз
ако отвориш очи, няма да ослепееш
най-сетне да видиш
че зеленото на очите ми е уморено 
от това твое неидване
бялото в косите ми е събудено
от ненамиране

на път към теб
 
Това всичкото съм аз -
да ти стане ясно, че има още много
да бъда и да не бъда, и да сричам
дори да съм самичка

чета те

Това, което не съм аз
вече го имаш и не умееш да го искаш
тиквата и печените ябълки във фурната ти
ухаят на есен
Това още не съм аз
защото прясното мляко некипнало
хваща нежен каймак и ме чака
да го обера лакомо с лъжицата
и да го обичам

вместо теб

Това ще съм аз когато
поседнеш до мен да поговорим
и аз ще съм толкова бяла
и мраморна
И повече аз отвсякога
Без да можеш да ме прегърнеш
Както винаги.

Както винаги.

Но ти няма да знаеш
Защото никога не ме видя.
Само ме липсваше

без да знаеш коя съм

Това бях аз, ето това бях
Скъсаното в средата на страницата
което пръстите ти нетърпеливо
и малко ядосано 
без да пригладят
подминаха.