Ето такава съм аз

Ето такава съм аз,
обичам неделите да приседна на слънце
да пия кафе, да чета тихо
да съм самичка
Такава съм аз,
понякога трябва да се скрия от хората
да не си вдигам телефоните
да съм самичка
И това пак съм аз,
глупаво по никое време те чакам
да дойдеш, да седнеш
и да ме погледаш

без упрек
 
Това, което съм аз
ако отвориш очи, няма да ослепееш
най-сетне да видиш
че зеленото на очите ми е уморено 
от това твое неидване
бялото в косите ми е събудено
от ненамиране

на път към теб
 
Това всичкото съм аз -
да ти стане ясно, че има още много
да бъда и да не бъда, и да сричам
дори да съм самичка

чета те

Това, което не съм аз
вече го имаш и не умееш да го искаш
тиквата и печените ябълки във фурната ти
ухаят на есен
Това още не съм аз
защото прясното мляко некипнало
хваща нежен каймак и ме чака
да го обера лакомо с лъжицата
и да го обичам

вместо теб

Това ще съм аз когато
поседнеш до мен да поговорим
и аз ще съм толкова бяла
и мраморна
И повече аз отвсякога
Без да можеш да ме прегърнеш
Както винаги.

Както винаги.

Но ти няма да знаеш
Защото никога не ме видя.
Само ме липсваше

без да знаеш коя съм

Това бях аз, ето това бях
Скъсаното в средата на страницата
което пръстите ти нетърпеливо
и малко ядосано 
без да пригладят
подминаха.


 




 

закъсняваш

Когато други мъже ми подаряват 

цветя, книги или пък бялото на душите си,

аз ги гледам снизходително;

чувствам се адски неловко 

и нетърпеливо поглежам през рамо,

чудя се защо се бавиш,

не е  ли време вече да дойдеш 

и да ме спасиш от целия този фалш,

и от риска да се оставя

някой най-сетне да ме обича истински 

и... аз да му отвърна?

Хронология на една пропиляна любов

Година 0.

Той не чете книгите, които му подарявам, аз гледам филмите ни без него. 
Просто е. Правим се на независими, но е вече малко късно. Поне за един от двамата.

Година 1.
Подарява ми книги със заръка да ги прочета, а аз правя списък в imdb, после е Коледа и гледаме корейски филми заедно, докато голямата ароматна свещ изгасва в ъгъла.
Бавно се намираме.

Година 2.
Изровила съм  книгите ти, които така и не прочетох тогава, и ги поглъщам; понякога вечер си пускам филмите ни и се разкъсвам между омраза и липсваш ми.
Изгубили сме се. 
Говоря си с теб мислено.

Година 3.
Подарявам му книги, за които толкова исках да  му споделям през изминалата година (знам, че е изхвърлил непрочетени старите); отивам сама на фестивал на португалското кино, знам, че щеше да се влюби.

Борим се, всеки със себе си. Поотделно.


Година 4.
Чета жадно и безогледно, отбелязвам си страниците с извадки, които бих ти прочела, откривам те в много герои, крия се в страниците, намирам се пак там. Нямам време за филми.
Споделям ти в неизпратени писма.
Пораствам без теб. За теб.


Година 5.
Искам да ти изсипя наливно всички герои, всичките книги, които чакаха толкова дълго да ти разкажа за тях, че не знам от къде да започна; водиш си списък - това е начало. Гледам с теб първия си зомби филм.
После пак трупам прочетени страници с подчертавки.

В края на тази поредна година, знам, че пак няма да прочетеш книгите, които съм ти препоръчала, аз ще гледам филми без теб и колелото се завърта.

Не съм уморена да бъда сама. Уморена съм да бъда  без теб. И съм уморена до смърт да ме губиш, когато те обичам най-силно.