Вярвам, че все някога идва онази любов, за която не трябва да се бориш и която не те кара да страдаш. Нищо, че много хора имат потребност от играта на котка и мишка, за да си набавят адреналин.
Адреналинът не е здравословна тръпка, тръпката не е обичане и страстта не е любов. Всички те си тръгват набързо и с наведени очи като след една нощ в погрешно легло.
Вярвам в порасналата любов, в която не се страхуваш да кажеш на другия какво изпитваш, защото знаеш, че това няма да го изплаши. Вярвам в онези отношения, които не е нужно да дефинираш, но ако се налага - не се страхуваш да го направиш. Вярвам в непланираните срещи, среднощните разходки и импулсивните целувки. Вярвам в онази влюбеност, която кара нещата да се случват естествено. При която няма график на виждане и маркировка на личното пространство на живот и смърт.
Вярвам, че когато обичаш ти пука за другия колкото за себе си. Всъщност, вярвам, че дори да не обичаш, би трябвало да се постараеш да не нараняваш другите. Когато обичаш - усмихвай, когато не обичаш - уважавай. И си тръгвай навреме. Всъщност си тръгвай веднага. Не си играй на обичане, защото нараняваш незаслужено някой, на когото може би вече му пука твърде много.
Вярвам в онази любов, която идва, за да остане без страх.
No comments:
Post a Comment