Monday

Човек е толкова по-голям, колкото по-малки и нематериални са мечтите му


имам нужда от онази чиста топлина, когато някой те обича безкористно до върха на пръстите, с които те докосва
толкова много ми липсва, а дори не знам кога за последно съм я имала
това може би донякъде обяснява спането в ембрионална поза и трите възглавници
липсва ми нещо, което май никога не съм имала
толкова много ми липсва някой просто да е там за мен, защото  така е естествено
отблъскващи са ми всички, чиито чувства се изчерпват с вълненията в гащите и дребните страсти и борбите за надмощие

колкото повече се отдалечавам от чистотата на детството,
толкова по-изгубена се чувствам. и самотна в пътя
имам усещането, че само аз не разбирам кода, с който всички боравят, за да подредят програмката на живота си, да я подравнят според обществените стандарти и да се впуснат в матрицата

аз искам малко, и много, и всичко, и нищо, и най-простото, а то се оказва невероятно трудно за намиране

искам 
да ми е искрено, и чисто, и обично и понякога сълзливо, и смотано, и насърдено
да мога да те прегръщам, да те замерям с предмети, любов и целувки, зависи на какво си играем преди да се затъркаляме по пролетната трева
да си ми другарчето, лудетината и рамото, и топлото, и дълбокото, и искреното, и ръката, и пяната по брега на вълненията ми, и пясъкът, който понякога ще проскърцва между зъбите ми
искам да си ми всичко и сега, и утре, и когато няма да помним къде сме се крили, когато сме си крали мигове безвремие в делничната лудост

искам да мога да ти покажа душата си без да се страхувам, че ще я ограбиш и ще загрозиш бялото на  стените й с нескопосани графити
искам да ме пуснеш в своята
искам когато ме прегръщаш, да ме претопяваш и да ме изливаш в най-щастливата ми форма, която е 
повдигната на пръсти  търсеща устни  летящи бързи крачки  целувка по никое време  дълга прегръдка след тежък ден  ръка на талията ми  усмивка по телегфона   крака на таблото на колата   радио песен с фалшив тон  и  божичко колко обичам да летя когато крилата ми опират в твоите.

човек е толкова по-голям, колкото по-малки и нематериални стават мечтите му.