Inspiration
"Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг."
Когато не си вътре с двата крака е толкова трудно, че на всяка стъпка се чудиш дали да не направиш крачка назад. Когато си подчинен само на главата си, животът е донякъде по-лесен, щадиш се и скатаваш душичката си от рани. И в този недодялан танц, полюшвайки се напред-назад, заграбваш усмивките на онези, които не мерят решенията си на кантара на разума. Когато не си даваш сметка какво причиняваш, не знам дали донякъде си извинен. Кармата винаги се постарава да научи всеки на онова, което е причинил безнаказано без да пита дали е било преднамерено.
Проблемът на чувствителните хора е, че мислят твърде много. И че се опитват да разбират онези, които са ги счупили като пролетна клонка под тежестта на военен ботуш.
Не се научих да се скатавам от чувства, но отдавна се научих да прощавам на хората, че са това, което са. Само малко боли, всеки път, когато някой мисли, че може просто да дойде, да бръкне в душата ти и да си вземе каквото му харесва за малко и после да направи крачка назад, защото когато не си вътре с двата крака, ти става трудно да пазиш равновесие и отстъпваш. Боли някак, защото винаги ти взимат по нещо хубаво, без да оставят друго, освен разочарование. И трябва да направиш една-две магии, за да превърнаеш тази болка в разбиране и да простиш. Жалко е само, че за всяко прощаване винаги плащаш с обичането, което те е подхлъзнало в танца, който не завършва с целувка.
No comments:
Post a Comment