Пръстите ми са студени, краката ми са заети да бягам. Хората ме гледат странно в парка, докато разхождат децата, половинките или кучетата си. Аз нямам време да гледам странно коловоза, в който се движат. Моята посока е напред. С две думи - планирам пътуване.
Вдишвам влажния хладен въздух, бузите ми са зачервени и слепоочията ми пулсират. С две думи -жива съм.
Дъждът те отмива от мислите ми. Горчивото изтича в канавките. С две думи - прощавам ти.
No comments:
Post a Comment