not yet found

навън вали, изключвам се за час с чаша кафе и поглед, вперен в нищото през прозореца

сякаш съм избягала от училище, само че училището сега се нарича офис и е някак неприемливо да носиш извинителна бележка за умственото си отсъствие

започвам да се чувствам сама без теб, друг път съм сама с теб, а понякога изпитвам нужда да се скрия от теб, да си чета книгата или да скитам с фотоапарата сама

но във всички случаи ми се иска накрая просто да ме намериш

колкото и да се крия

не съм нищо повече от изгубено бездомно коте, което иска някой да го прегърне и нахрани, въпреки че първоначално ще драска враждебно

но винаги има едно по-голямо но  
оказва се, ти имаш алергия към котешки косми.


  

Fin

Не тъжи, все някога ще се
появи някой достатъчно смел
и непоколебим да стигне
до ядрото на твоята самота.

- Лилия Йовнова

Не мога да стисна очи и да те погледна наново, начисто, без болка

сякаш нищо не е било

сякаш не те надцених, възлагайки ти твърде главна мъжка роля,

за която дори не можеш да сречеш готовите реплики от подаден сценарий

Някои неща идват само с опита, а опитът идва с чупене на главата. Моята вече знае това, което теб тепърва ще те боли много пъти. Мъчно е, но няма как да те държа под стъкления похлупак. Ще го търсиш след като те навали достатъчно дъждът на живота. И някой ще ти подаде чадър. Вярвай в това.

Най-големият недостатък на романтизма е наивността и... неговата заразност. Предава се по въздуха и на хартия.

Колкото повече си чупите главите, толкова по-откровено обичате.

Това отличава романтика от циника и колкото и да съм добра на думи в цинизма, аз си оставам глупачка, която още вярва в малките неща и голяма любов.