not yet found

навън вали, изключвам се за час с чаша кафе и поглед, вперен в нищото през прозореца

сякаш съм избягала от училище, само че училището сега се нарича офис и е някак неприемливо да носиш извинителна бележка за умственото си отсъствие

започвам да се чувствам сама без теб, друг път съм сама с теб, а понякога изпитвам нужда да се скрия от теб, да си чета книгата или да скитам с фотоапарата сама

но във всички случаи ми се иска накрая просто да ме намериш

колкото и да се крия

не съм нищо повече от изгубено бездомно коте, което иска някой да го прегърне и нахрани, въпреки че първоначално ще драска враждебно

но винаги има едно по-голямо но  
оказва се, ти имаш алергия към котешки косми.