Simplicity

Някои отношения са като новите бутончета във фейсбук. Претрупани и излишно усложнени. 

Други са просто и ясно - Like. Без особени претенции. Без големи думи. Без възвишени обещания. Без разговори на философски теми. Само със споделени дребни страхове. Широко отворени очи в тъмното и слепнали от недоспиване клепки на сутринта. Усмивката ти, придружена с изчервяване. Сложен в чантата ми сандвич за закуска, направен редом с твоите. И когато държиш ръката ми, винаги с пръсти, вмъкнати между моите. И когато ми  пожелаваш приятен ден. Той всъщност вече е прекрасен. И когато спорът завършва преди да е започнал, защото не ни се занимава да спорим всъщност. Вместо това гледаме глупави филми.

Просто(то) е (.) Неподозирано хубаво. I like. 

вместо валентинка

в мъжете на 26 има нещо магично 

целува ме на първа среща смело, както ме е излъгал за възрастта си

събуждам се, тракат чинии, пържат се филийки. стига клиширани палачинки, мисля си

а и го е домързяло да  бърка яйца и мляко

събуждам се посред нощ от това, че ме придърпва към себе си сякаш вися от ръба на някоя пропаст

смята за начало на "нас" първият ден, в който сме се запознали, как да спориш

слънцето грее през щорите, февруарско лято е

седи на пода и сглобява шкафа ми от Икеа, по-романтично нещо не съм виждала

справя се с хилядите винтчета, ръцете му са сигурни, веждите свити, от време на време ме поглежда

оставя винтоверта и ме целува

на кого му е притрябвало обяснение

няма да празнуваме, просто си готвим и пием вино

никак не е малко 

Хубаво е

Няма по-хубаво от "ще дойда да те взема", изречено в полусънено състояние, когато съм те събудила по телефона.

Или може би "ще направя вечеря и може би крем карамел, ако искаш".

Или защо не "ела да ми помрънкаш малко на живо, взел съм ти бира".

Ами "лека нощ" и целувка по носа?

Защо не и "добро утро" в неделя сутрин, когато слънцето грее косо през щорите и си играе на зайчета върху лицето ти.

Но най-хубаво е, когато се събуждам и двете ти ръце ме прегръщат силно и в същото време така нежно, че не смея да помръдна, за да не счупя мига.

Не, не, по-хубаво е, когато в просъница се промъкваш в моята половина на леглото като крадец, който ограбва съня от клепките ми и оставя на негово място усмивка.

Притеснително хубаво е и когато поставяш ръка на коляното ми, докато шофираш и не виждам очите ти зад слънчевите очила, но устните ти са извити в закачка.

Еретично хубаво е и когато неочакване ме целуваш по врата и гледаш на пакост.

Хубаво е да е хубаво, а най-хубавото всъщност е, че те виждам с широко отворени очи и нямам забележки.

За пръв път нямам нищо против нечии несъвършенства.

Само дано бъде отвратително хубаво - и за теб да е същото.