Хубаво е

Няма по-хубаво от "ще дойда да те взема", изречено в полусънено състояние, когато съм те събудила по телефона.

Или може би "ще направя вечеря и може би крем карамел, ако искаш".

Или защо не "ела да ми помрънкаш малко на живо, взел съм ти бира".

Ами "лека нощ" и целувка по носа?

Защо не и "добро утро" в неделя сутрин, когато слънцето грее косо през щорите и си играе на зайчета върху лицето ти.

Но най-хубаво е, когато се събуждам и двете ти ръце ме прегръщат силно и в същото време така нежно, че не смея да помръдна, за да не счупя мига.

Не, не, по-хубаво е, когато в просъница се промъкваш в моята половина на леглото като крадец, който ограбва съня от клепките ми и оставя на негово място усмивка.

Притеснително хубаво е и когато поставяш ръка на коляното ми, докато шофираш и не виждам очите ти зад слънчевите очила, но устните ти са извити в закачка.

Еретично хубаво е и когато неочакване ме целуваш по врата и гледаш на пакост.

Хубаво е да е хубаво, а най-хубавото всъщност е, че те виждам с широко отворени очи и нямам забележки.

За пръв път нямам нищо против нечии несъвършенства.

Само дано бъде отвратително хубаво - и за теб да е същото.