От много време този блог не е това, което беше, защото някак не го чувствам. Преди беше бяло поле и скицник за радостите и болките ми. Сега го чувствам как диша без мен, чужд е малко, не мога да го докосна. Нищо, което пиша, не казва това, което всъщност имам да кажа. Думите ми са безсилни. Отпуснати, кухи.

Вече не ме вълнува, а искам. Сякаш тези 8 години са ни изчерпали, мен и In Brief.

Не знам накъде да поема.

Пораснала ли съм или съм отегчена, не знам.

Но ми е жал да го оставя. Като дългогодишна връзка на доизживяване, от която те страх и жал да си тръгнеш. Сигурно е естествено. И ще чакам да мине.

Още го обичам, не мога да си  тръгна и да пусна кепенците, ще избърша по някое време прахоляка и любовта ни ще блесне, ярка и задоволяваща душевните ми полети и терзания.