Прочетох Нежна е нощта, познах те, познах се. В тия объркани герои, които най-много от всичко искаха просто да бъдат обичани. И си мисля, само ако можехме (по-рано) да осъзнаем, че любовта не е битка. Защото аз не исках да съм воин, а ти все търсеше трофеи. И това прецака всичко. Избихме се с бойни викове и удари под кръста.

Сега не искам да воювам. Искам да съм кротка.  Или котка. Котките имат дом.

Имат и стопани, които всъщност само се мислят за такива. Искам да намеря своя дом в някого, за когото да съм ничия. Притежанието е порицание.

Някак все си мисля, че ти си си останал същият. Дано само по-щастлив. И да си заровил томахавките.

На моите им изгниха дръжките.