Душата ми вече пътува, а след 9 дни - и тялото.

Заваляха есенните дъждове накрая след дългото циганско лято, в което душата ми се чудеше за синьо ли да мечтае или да поглъща жълто-оранжеви есенни нюанси. С дъждовете ми луднаха и мислите. Лятото си е лято, морето - море. Страстите не се гасят с вятър и вода, те с тях се палят. А листата на есен горят с пукот.

 

И душата ми пътува, чертае пътеки, мечтае. Отново.

 

Под чертата.

Две бележки от снощи:

You're tired of loving with nobody to love

Sometimes a bad boy cries, sometimes a good girl lies to get what she wants

 

Онова, което мозъкът не разбира, сърцето знае най-добре.