Точно когато
си някак притеснена
започваш да мислиш
твърде много
и да преценяваш
всяка дума
и всяко движение
и да търсиш грешки и
знаци - като всяка жена -
Идва изведнъж някой
който ти казва
че си накарала мъжа си
да свети и да грее.
И ти става
някак топло;
сякаш за пръв път виждаш
как очите му наистина
те къпят в синьо;
точно преди да започнеш
да се чудиш дали
не е твърде хубаво
за да е истина -
си удряш един шамар.
После обвиваш ръце
около кръста Му
и заспиваш,
докато Той ти чете
за капитан Михалис
и малката черкезка.
Другото няма значение.
2 comments:
и после идва още някой, за да ти каже нещо друго за него, и после пак, и пак, докато не осъзнаеш, че ти всъщност си с един непознат и трябва други герои да ти подсказват, за да си щастлива...
Хаха, коло се радвам, че написа това, което мисля :)
Post a Comment