29 09

Нямам нужда да бъда някой друг, нито теб да превръщам в някой, когото не си.

Пак свърши твърде тривиално, а започна като нещо различно. По-скоро  съм само малко тъжна. Вече умея да се лекувам, особено когато вместо да ближа рани знам, че трябва да вдигна поредна наздравица за предстоящото.

Днес ми се падна с кафето, че за да получа нещо, което никога не съм имала трябва да направя нещо, което никога не съм правила. Веднага се сещам, че точно днес може би трябва да спра да правя компромиси с любовта, която нося. 

Любов не се гради, ако я няма изначало. Ако не е луда, разюздана и бясна. Ако търпи да ме няма и не ме търси в малките часове на нощта, ако не идва непоканен и измръзнал да ме сграбчи - нетърпящ възражения  - на входната врата. 

Време е да спра да си обещавам, че всичко е с времето си.

Животът е кратък, твърде кратък, за да не обичам всяка секунда и да плета пътища в очакване на теб.

Не искам да чакам повече. Започвам от днес.

 

 

 

23 09

Точно когато
си някак притеснена
започваш да мислиш
твърде много
и да преценяваш
всяка дума
и всяко движение
и да търсиш грешки и
знаци - като всяка жена -
Идва изведнъж някой
който ти казва
че си  накарала мъжа си
да свети и да грее.
И ти става
някак топло;
сякаш за пръв път виждаш
как очите му наистина
те къпят в синьо;
точно преди да започнеш
да се чудиш дали
не е твърде хубаво
за да е истина -
си удряш един шамар.
После обвиваш ръце
около кръста Му
и заспиваш,
докато Той ти чете
за капитан Михалис
и малката черкезка.
Другото няма значение.

18 09

 

Отказва да се предаде, бърза все напред, но забавя понякога крачка в страх да не подмине нещо ценно. После се обръща назад за равносметка, под чертата на която винаги пише "Сега" е много по-добре от "Тогава".

 

Продължава да живее, да иска и да разполага според сърцето си, да не се отказва от себе си и упорито да се държи за идеята, че няма да се откажат от нея в най-критичния момент  - когато в душата й е пуснал отровен корен плевелът на вярата в Хората.

 

Нарича се Надежда. Глупачка.  Любов. Наивница. Вяра. Изгубена кауза. Или както си изберете да я наричате.

Важното е да я малтретирате с мярка, така че да оцелява след всеки удар. И да се връща за още.

 

 

13 09

 

Тази сутрин в метрото видях млада и красива бременна жена с по една малка ръчичка във всяка ръка. След нея всички се усмихваха.

Помислих си колко сме станали жалки, страхливи и егоистични. И как силно ме възхити тази жена, която се е докоснала до съвършенството. Цели три пъти.