Съвсем бях забравила, че съм просто жена. До тази сутрин в 4, когато се събудих разтреперана от ужас в непознатия празен апартамент, в който всеки шум е двоен удар на сърцето и всяка сянка - враг.
Очевидно и аз се страхувам. Още не са ми порастнали топки - това си е чисто откритие.
3 comments:
Толкова познато - ударите на сърцето да "кънтят" в тишината!
Tо всъщност имащите топки често са по-страхливи от нямащите...
същото което ти трябва да пишеш
ти трябва и да обичаш -
топки
Поздрави :)
Post a Comment