Щастлив човек съм, се оказва, и изведнъж така се чувствам.
Няма нужда нещо да премълчавам, не ме е страх да кажа всичко, да бъда недостатъчно подредена, да не съм перфектна, защото знам, че за правилните хора съм прекрасна точно такава. Важните хора са онези, които ме правят по-добра без да го изискват изрично. Онези, които го налагат, ме искат по-добра не за себе си, а за тях самите и когато ъпгрейдна достатъчно, просто си тръгвам, защото изпитвам тъгата на огънатия и нарязан върху пластмасова дъска пластилин, сплескан във формата на идеален кръг въпреки желанието си да бъде просто елипса.
2 comments:
Който следва Буда, казват, става будист, а който следва себе си, става Буда :)
Което ми напомня ей тази прекрасна песен:
http://www.youtube.com/watch?v=qKn7XAMNV-g
Post a Comment