Изтрих номера ти, изпрах те от дрехите си, заличиха се следите ти по кожата ми.

Пуснах си тази песен, направих си черно кафе и вдишах дълбоко истината. Повечето са задници по рождение и точно като задниците не се променят качествено, а варират само в размера.

Евтина честност след евтина химия, евтини извинения. Не ти отиват.

Мразя разпродажби на едро, магазини second hand и намаления на остаряли модели. Не ми отиват.

Мразя да запълвам на някого времето и празнините между лутанията. Не съм чакалня на гарата за закъснели пътници.

Мразя да мисля за някого във второ лице, единствено число и минало време, но сега с удоволствие си отбелязвам, че всичко се случи в минало несвършено, но безвъзвратно приключило време и лицето е първо и единствено - аз.

Ти...си задник.

Обичам те.