Точно днес ми се иска да съм от онези момичета с ярък цвят на косите, с големи шарени обици и широкополи шапки, които вървят с щастливи усмивки по есенни алеи, широки усмивки въпреки малките им несъвършенства.
Точно днес ми се иска да съм точно такова момиче, което всяка сутрин се събужда с искри в очите, защото има на кого да ги подари. Да съм от онези момичета, които някой винаги чака на ъгъла за срещи, което някой винаги чака вечер където и да е.
Да бъда от онези момичета, с дългите пръсти и лакираните в бледо розово нокти, чиито ръце се държат с нежността, с която докосваш глухарче, за да не се разлети.
Понякога ми се иска да съм от онези момичета, за които поетите пишат, преди още да са станали истински поети.
Понякога ми се искам да съм момиче от картина. Понякога ми се иска да съм момичето на прозореца от картината на Дали.
Но най-често се улавям, че искам да съм момичето от твоята картина. Трябва просто да ми нарисуваш усмивка.
4 comments:
Толкова е лесно да се нарисува усмивка, а толкова малко хора го умеят...
Само ..."понякога".Ако го искаш-направи го,дори да е само понякога с усмивка ... :))
Усмивки се рисуват трудно.
Поезията е мноооого по-лесен медиум.
красиво казано:)
Post a Comment