Тръгвам със свито сърце. С пълна каша в главата. С малка празнина в сърцето и почти никакви въпроси.
С черен лак на ноктите и шарени кецове. С един куфар и нула раници. Без багажа на очакванията.
Не искам повече солени дежа вю-та. Дори не знам вече какво изпитвам.
Ще бъде. Или пък няма.
Равнодушна съм пред двата варианта. И това ме плаши.
И... освобождава.
2 comments:
E ,да , стигна ти до ТРИУМФ НА ВОЛЯТА :)
ttp://en.wikipedia.org/wiki/Triumph_of_the_Will
и до Триумфалната арка стигнах тогава ;)
Post a Comment