L

Любовта познава само един страх и това е страхът от смъртната загуба.

Любовта прощава, забравя, ревнува с мярка, ей така за цвят, тя не използва споделените тайни, за да наранява.

Любовта не държи дланите една в друга по навик или по инерция, а заради първична необходимост.

Любовта не пести милите си думи, нито премълчава липсваш ми състоянията, които иска да извика.

Любовта не премерва разстояния, жестове и кой е направил повече в цифри. Но любовта търси и анализира нормата на възвръщаемост, чисто емоционалната.

Защото любовта страда от небалансираните сметки.

На любовта й се къса стилизираното сърце от премълчаните болки, от преглътнатите обиди и неразбирането.

Защото любовта е чиста. И проста. Тя не търси за себе си нищо повече, но и нищо по-малко от любов.

Любов в чистата й, старомодна форма, е вече мръсна дума.