Ако можех веднага да напусна стерилния офис и да заживея в къща на брега, където очите ми да виждат само море сутрин, ръцете ми да са оцапани с бои, по масата да има вечно разпиляни листи, да списвам блога си на пишеща машина и да пия кафе в голяма чаша, така че да има от вълшебната течност за целия ден...
Ако можех сега да те срещна отново за пръв път и да направим нещо по-добро с любовта, ако можехме да избягаме от грешките, от лъжите и излишната суета, да се надбягваме с времето, все да не ни стигат прегръдките и другите да са просто шум на фона на основната музикална тема, озвучаваща нашия нискобюджетен, но красив филмов роман в стил 60те...
Ако можех, само ако можех... щях ли да спра да мечтая за останалото. Което не мога да имам.
4 comments:
Ще ти стане тегаво да го гледаш това море всеки ден, по-добре разнообразявай. Но списването на блога през пишеща машина ще да е доста изобретателно - не е невъзможно, взимаш ни адресите и ще си чакаме писма по пощата :D
това с писмата е много яка идея :))) само за сериозните читатели :Р
Никога няма втори шанс за първите впечатления.
Къщата ми на плажа е празна през цялата зима. Но няма прозорци към морето.
Това, дето го пуша в момента, много напомня фикуса на тъщата.
Ако можех да върна времето назад, бих изживял живота си по същия начин.
Но не мога.
освен да поискам ключовете от октомври нататък и.. малко от онова, което прилича на фикус ;)
Post a Comment