Пише ми се неистово. Кратко. Накъсано.
Искам да вали, да седя у дома на дървения под и да рисувам акварели. Заедно с някой, който изпитва същата потребност.
Както когато лежахме на една пейка в гората. Луната беше ей такава голяма и странна, а той просто ме прегръщаше и нямаше нищо по-естествено.
Това май беше дълго изречение. Всичко друго е концентрирано в кратки мигове еладатевидя от другия край на телефона.
Мисля скоро да го питам. Иска ли да рисува акварели на пода ми.
4 comments:
поздрави с шамари, юхууууууу!!!
не ми обръшай внимание, напуших се :РР
:*
Ох. Просто на пода. Просто следобед... заедно.
Забравено романтично...
Приятно. Носталгично.
Броя минутите, борейки се със себе си.
Искам!
:)
Post a Comment