Напоследък е модерно да изкачваш планински върхове, да имаш много кафеви пигменти по кожата и светли кичури в косата, да пиеш бяло вино в тумбести чаши и да пушиш електронна цигара.
Напоследък си изгубих баланса, който крехко бях постигнала с цената на всичката си чувствителност. Бях си самодостатъчна, докато не чух, че трябва да избирам. аз + ти = ние или аз - ти = край.
Веднага помислих, че е добре да бъда част от нещо и се залових за задачата да мисля за себе си като за 1/2. После получих шамара. После и стотиците извинения, десетките разговори и много леко позакъснели обяснения в чувства.
Балансът го няма. Вече не искам да съм самодостатъчна, а просто достатъчна. За някого. Оказа се трудно някого-то да е достатъчен за мен. Може би заради разочарованието и пострадалото ми его.
Или просто отгоре ми се подиграват на тема не-се-е-родил-този-дето-да-ме-влюби-в-себе-си.
Той има злато в косите. Никога не съм харесвала руси.
Очите му не са най-сините.
Но се появи в най-неподходящия момент.
Просто ме привличат мъжете, които в нещо успяват да са най-.
6 comments:
И аз никога не съм харесвала руси... и мисълта със самодостатъчността ме вълнуваше напоследък... веднъж получиш ли внимание и свикнеш ли с него, много трудно се връщаш към самодостатъчността :(
Значи е много добра идея въобще да не се срещаме. Защото според много хора, аз съм НАЙ-ЛОШИЯТ възможен избор. :)
Освен като приятел - там съм на другия полюс. Но пак най- ...
:)
"Усмихни се. Утре ще бъде по-зле."
Косата ми беше руса, някога... А очите са ми все така сини, но по-сини бих искал да са...
Харно, че се кротнах и ожених и сега вгорчавам живота само на жена си. Май там успявам да съм НАЙ
Е, споко Надинке.
Правилно са казали старите хора "Всеки си намира мяйстора".
Вярвай ми, рано или късно става.
И с тебе ще стане.
Живота е като инсталиране на Windows, винаги има "Next" :)
И така и трябва!
Post a Comment