Thursday

400. La Città Eterna



Утре ще поема един от всички пътища, които водят към Вечния град. 

Един полет време. За едно решение. Което става все по-трудно. 
Едно сърце. В което има повече, отколкото някога съм предполагала. 

Ще хвърля монета зад рамо, ще си пожелая нещо. Може би да се върна. Колко типично.
Може би любов. Колко банално. 
А може би ще си пожелая една любов и удивителен знак след нея. А след него - точка.

Ще пия Corona в Hard Rock Cafe някъде на Via Vittorio Veneto, където ще си представям Фелини и  La Dolce Vita-та. И още много неща.

The best is yet to come.







5 comments:

morrt said...

Блазе ти. Завиждам, честно. :)
Иди съвет от стареца(и морето)?
Пожелай си "време". С времето човек разбира, че накрая всичко опира до време. :)
Формулировката си е моя, но всеки случай, ей сега ще проверя да не би някой да го обнародвал преди мен.


Лек път и весело изкарване. Решението ще дойде само.

Nadinka said...

време... колко болна ми е тази тема, а как хич не се бях сетила да си го пожелая.
благодаря, morrt!

Dim said...

Спокойно пътуване,хвърли монета и въпреки нея направи каквото ти се иска:))))един живот си имаме и нямаме право да си прахосваме сърцето:)))))

Miray said...

Великолепни дни ти желая!
Сбъдни една моя отколешна мечта, дано дойде ред и аз да си я сбъдна!
Усмивки:)

Nightwish El said...

Аууу, че завиждам. :)))
Вълшебно изкарване!

пп. Оня ден те сънувах, че ми показваш някакви рисунки.
Не помня много от съня, освен че ми се стори много висока и слаба, тъй че яж повече спагети! :D