Не искам да променя света си заради мен, не искам да го изправям пред избори и кръстопътища. Не искам да изисквам нищо, защото не изпитвам такава потребност.
Искам да ми е свободно и щастливо все така, да не губя хелиевото усещане, че в този момент в две твърде далечни точки на планетата всичко е съвсем наред.
Харесва ми да знам, че всяка споделена секунда се случва, защото е желана. Пълна липса на правила и споразумения, които и без друго убиват.
И все пак имам едно желание.
Когато рамото ми докосва неговото, искам да е само и единствено защото точно тогава и точно така ни харесва. И нищо друго. Всяко друго положение не бива да удовлетворява.
И още нещо.
Искам за него да е важно същото.
Защото 1 + 1 наистина е 11.
2 comments:
Простичко, но трудно изпълнимо желание.
Сигурно и той пише същите редове, в някоя точка на планетата.
Това, последното би било всичко. И после може да идва Мефистофел :)
Post a Comment