As Simple As That

Става ми тъжно, когато закъсняваш за среща, не защото се налага да чакам, казах ти, аз друг мъж цял час не  съм чакала, най-малко пък на летище, нито пък след мъж съм тичала, особено на високи токчета. Става ми мъчно, защото времето изтича толкова безмилостно, че яд ме хваща на лошотията му.

После обаче ми харесва да ме прегърнеш в гръб, докато просто чакам на каменните стълби. Странното е, че не съм изненадана, май защото цялото ми очакване е събрано само и точно в  тези прегръдки, в протягането на дланите, които казват вместо нас толкова повече.Толкова всичко.

Малиновото вино прави устните ми червени, кара ме да забравям, че имам котешки мустаци от домашен шоколадов крем и се разлива във вените ми настойчиво, почти до върха на пръстите ми, които топло притискаш.

После успяваме да се скараме по улицата и си давам сметка пет минути по-късно колко смешни сме двамата, вървейки ръка за ръка, а устите ни мелят тъпи аргументи, някак твърде независими обаче дланите се пристискат неуморно, докато езикът отдавна се е изчерпал. Тогава сядаме на топлите камъни на площада, с неизменните две бутилки ябълков сайдер. 

В небето има червени нюанси, които залезът е забравил да си прибере, а самолетни дири ги разкъсват с белотата си. 

Гладът в стомаха остава някъде далеч, когато има други жажди за утоляване. Горещо е, албумът отдавна е свършил и iTunes смутено мълчи. А ние просто се прегръщаме. По покрива треперят дъждовни капки. 

Часовникът все по-бързо отмерва  минутите, подгонен от завистливото време, което иска да ни изтръгне от прегръдката на краткия сън. В който всичките ни извивки са плътно прилепени сякаш завинаги, а всъщност за предварително преброени минути, след които Луната гледа опулено жълтото такси, което те отнася по тъмния булевард.

Стоя на последното стъпало. Упойката на съня не ме е напуснала, но смътно усещам, че нещо ми режат. Изрязват малка част от плътта ми и я отнасят някъде. За твърде дълго.

Очите ти, преди да изчезнеш по стълбите, ме разстрелват. В погледа ти има твърде много болка за човек, който твърди, че може да казва просто чао, да прави просто секс, а после... твърде силно прегръща.