Той често ме дразни и дори ме вбесява. Понякога ми звъни по телефона, за да ми каже нещо, с което знае, че ще ме ядоса.
Обаче това ядосване е някак странно.
Като щипка ванилия в крема.
Афродизиачно.
Той не чете книгите, които му подарявам, аз гледам филмите ни без него.
Не харесвам музиката му, нито той моята, но когато сме заедно, слушаме онази група, която всеки път звучи адски различно, когато е споделена.
И вместо да е просто и ненатоварващо, сякаш хвърчат искри понякога.
Нарушена комуникация казва той.
Страх от прокрадващи се определения и зависимости - помислям си аз.
Той рядко ме гледа, когато ми говори, а аз мразя да гледам гърба му, когато му разказвам и често имам желание заради това да го зашлевя. Или целуна. Вместо това го захапвам.
Когато е тук, мога да се чувствам себе си, определено освободена и неопределено безметежна.
Той обаче смята, че това е маска. Или роля.
Аз искам да го оставя да прави, каквото поиска. Спокойно ми е така. През цялото време. Освен когато искам да се вплета в тялото му и да се изгубя.
Тогава бушувам.
Това сигурно звучи като любов, но не е. Няколко идеи по-красиво се случва.
Защото липсват дефиниции.
9 comments:
Красиво звучи. Но понеже не намерих своя отговор - а стига ли? Да бъде без дефиниции? Да е красиво до безкрай, а после пак да се ядосаш, пак да захапеш, вместо да зашлевиш и пак да е недефинирано по-красиво от любов?
Бе аз ш'си пиша едно и също, ама много ме радва начина ти на писане, дори моите си неща не чета с такъв кеф :)
Не знам, КаРи :)
Може би задаването на подобни въпроси цака нещата. Затова не си ги задавам и ги пропускам покрай ушите си, ако друг попита...
Трубадуре, радвам се, че те радвам по някакъв начин :)) И все пак не подценявай собствените си текстове, аз определено ги харесвам.
Тъй, тъй!
Евала, че не ги допускаш, иначе става грозно. С леко *завижд* в погледа - enjoy the beauty :-))
Nadinka, щом ги харесваш - знаеш, че съм самовлюбен кретен, та не си търсех комплимент или коментар относно творчеството си, наясно съм че е величествено :P
Просто държа да знаеш, че много ме радваш и често успяваш да напишеш нещо много вярно по много елегантен и изчистен начин. Знаеш, че в кратката форма се крие красотата и в твоите текстове има много от нея :)
Ех, често? Надявах се, че винаги го правя :D
(Твоята скромност е заразна, явно) :))
Сърди се на (липсата) образованието ми, тъй като ни учеха винаги да взимаме предвид човешката грешка. Засега си сияеш (някак си "рутиш кочинята" ми се стори неподходящо специално за твоите текстове) и всичко си е как требе, ама не значи, че в бъдеще няма да се спънеш и да напишеш нещо със забила нос в клавиатурата :)
Затова сложих "често", в случай, че наистина вземеш, че спукаш гума. Тогава няма да мязам на фенбойче, както иначе щях, ако бях казал "винаги" :P
:))))
Ако спукам гума, че те чакам с крика!
За съжаление ще започне да не ти достига...тази липса на дефиниции и нещата ще се скапят... поне при мен така се получи.
Post a Comment