Една от тях

 

От няколко недели не съм си пускала тази песен, въпреки, че стои постоянно заредена в toolbar-а. Не защото не се чувствам самотно понякога. Просто нямам време да мисля за това, защото имам хубави приятели напоследък, на които позволявам да ме изпълват с положителни емоции.

Чудя се защо някой иска да намери Надя Спасова в търсачките. Аз съм тук, пълнокръвна и жива дотолкова, че ако ме намериш ще съм трудна за преглъщане. 

Днес ми е някак пусто отделно от това, че нощта беше абсурдно безсънна, а утрото беше споделено над чаша ранно капучино преди да извървя пътя към офиса за пръв път с някого. Странно е. Някой да премине половина град на разсъмване, за да изпие чая си с мен.

После в мрежата всички се вълнуват от RHCP и 01 септември следващата година. Не искам да мисля толкова напред и най-вече - не искам да (о)чак(в)ам. 

Казах лоши думи и ми е мъчно, че ги заслужаваш наистина. Съжалявам, че болката ми пречи да обмислям преди да говоря. Съжалявам, че изваждаш на повърхността тези черти у мен, които не харесвам.

Просто още един ден. Затъвам все по-дълбоко в помията, която разяжда онази част от мен, искаща да обича.

Станах една от тях.

Хората, които се превръщат в охлюви с черупки, подлепени от вегетирали емоции.