Monday

Една от тях



От няколко недели не съм си пускала тази песен, въпреки, че стои постоянно заредена в toolbar-а. Не защото не се чувствам самотно понякога. Просто нямам време да мисля за това, защото имам хубави приятели напоследък, на които позволявам да ме изпълват с положителни емоции.

Чудя се защо някой иска да намери Надя Спасова в търсачките. Аз съм тук, пълнокръвна и жива дотолкова, че ако ме намериш ще съм трудна за преглъщане. 

Днес ми е някак пусто отделно от това, че нощта беше абсурдно безсънна, а утрото беше споделено над чаша ранно капучино преди да извървя пътя към офиса за пръв път с някого. Странно е. Някой да премине половина град на разсъмване, за да изпие чая си с мен.

После в мрежата всички се вълнуват от RHCP и 01 септември следващата година. Не искам да мисля толкова напред и най-вече - не искам да (о)чак(в)ам. 

Казах лоши думи и ми е мъчно, че ги заслужаваш наистина. Съжалявам, че болката ми пречи да обмислям преди да говоря. Съжалявам, че изваждаш на повърхността тези черти у мен, които не харесвам.

Просто още един ден. Затъвам все по-дълбоко в помията, която разяжда онази част от мен, искаща да обича.


Станах една от тях.
Хората, които се превръщат в охлюви с черупки, подлепени от вегетирали емоции.


5 comments:

lenival said...

И аз съм просто още един ден. Това е вече 15 ден така... и си е мъка. Независимо от занимавките, които се опитвам да подхвана с надеждата да ме разсеят.

Valkocompany said...

И как така ще обичаш ?
Мишел Уелбек винаги казва истината :)
http://liternet.bg/publish12/m_uelbek/liubov.htm

أمل said...

Боже, как безсрамно точно го е казал...

Irena Ivanova said...

тежички мисли..

presly said...

Защо ли и аз чувствам нещо подобно... влюбчива кифла с чар, нещо като с мак... и гледах това:
http://www.imdb.com/title/tt0204709/